Индустриални Продукти и Приложения - архивен брой - година XVI, брой 1, февруари-март 2014

Правилно насочени инвестиции, създаване на качествени инженерни и изпълнителски кадри е ключът към успеха на българските леярни

Разговор с Милко Миланов, като Председател на Съюза на леярите в България

Уважаеми г-н Миланов, като Председател на Съюза на леярите в България, бихте ли представили накратко неговите основни задачи и приоритети?
Съюза на леярите е обществена организация в рамките на Българска Браншова камара по машиностроене /ББКМ/ и в него членуват всички производители на отливки членове на ББКМ. Дейността му е съсредоточена в няколко основни направления. Едно от тях е юридическата информация свързана със синхронизиране на нашите нормативни актове с европейското законодателство. Подпомагането на фирмите при усвояване на европейски фондове, както и участия в панаири в България и чужбина е друга дейност на съюза. Не на последно място са и мероприятията за решаване въпросите с квалификацията на инженерните и изпълнителните кадри, набиране и разпространение на актуална технологична информация за бранша и други.

Бихте ли коментирали какви са световните тенденции, свързани с производството на различни видове отливки?
Основни потребности от различни видове отливки са както следва: чугунени - 60-70%; стоманени – 20-30%; цветни сплави – 10-20%.

Основните потребителите в световен мащаб могат да бъдат обобщени в следните области машиностроене в това число автомобилостроенето като най-голям потребител, минната и обогатителната промишленост, строителството в т.ч. изграждане на водопроводни канализации и селското стопанство.

В продължение на казаното, кои според Вас са основните технологични и инженерни предизвикателства, стоящи пред сектора у нас?
Те могат да бъдат обобщени в няколко групи. Технологични решения на екологичните проблеми в бранша са сред основните предизвикателства стоящи пред бранша. Обучението на кадри с универсални практически познания е инвестиция в бъдещето и не трябва да се подценява.

В бранша се работи усилено и в посока подобряване условията на труд в т.ч намаляване на ръчния труд.

Търси се нов подход при разработване на леярските технологии насочен към обезпечаване на ново качество специалисти и оборудване, които да решат както проблемите с технологията така и с изработване на леярската екипировка.

Провежда се маркетинг съобразен с възможностите на съответната леярна и развитие на леярната на база информация събрана чрез маркетингови проучвания за потребностите от определена група отливки с цел специализация.

Споменахте за подготовката на кадрите в областта на леярските технологии. Провеждате ли допълнителни мероприятия за повишаване на тяхната квалификация?
Има генерация специалисти, които са на високо ниво, но това са хора на възраст между 50 и 60 години. За огромно съжаление в годините на прехода не се осъществи приемственост между специалистите и това може да доведе до проблеми с обезпечаването на квалифицирани специалисти в близките няколко години.

Вече са предприети следните действия. В редица технически вузове в цялата страна, ТУ София, ТУ Русе, ТУ Габрово, ТУ Варна, ХМТУ София се обучават специалисти по леярство. В Ловеч функционира и колеж, който е филиал на ТУ Габрово.

Това разбира се не е достатъчно, необходимо е да се синхронизират учебните програми на университетите с нуждите на бранша. Необходимо е да се популяризира леярската професия сред младите хора.

В заключение, какви са очакванията Ви за развитие на сектора в близко бъдеще?
Проблемът на българските леярни, е че България няма добре развито машиностроене и има дисбаланс между възможностите на леярните и потребностите на българската промишленост.

При така създалата се ситуация всички по-големи леярни разчитат на чуждестранни партньори. Това си има своите положителни и отрицателни страни. От една страна партньорството със западноевропейски и американски фирми помага на леярните да си сверят часовника с изискванията на най-добрите, но от друга страна големите разстояния между леярна и машиностроителна фирма правят обратната връзка по-трудно осъществима.

В заключение искам да кажа, това че бранша не е популярен е причина да има дефицит на някои видове отливки, което е шанс за леярните. Прогнозата ми е че ако се решат проблемите, за които разказах по-горе, а именно: правилно насочени инвестиции и създаване на качествени инженери и изпълнителски кадри, българските леярни ги чака по-добро бъдеще.



СЪЮЗ НА ЛЕЯРИТЕ